Draconian - The Amaranth

[Voice of Venus:]
Thou art a flower, growing into his soul.
You light his silent path of night...
Thy winds they blow for his love and shadows...
He's praising the beauty of thee... in a far away land.
Thou art The Amaranth!

[Remberering failed love:]
Meeting... Connecting...
Wishing... Hoping.

Embracing... Kissing...
Loving... Promising forever.

Spending... Fading...
Crying... Despising.

Bleeding... Screaming...
Suffering... Hating for love!

Never I knew a heart could be so true...
I dream to fly together forever with you!
Our crimson souls would surrender their pain...
Our tears would wash away the stains.

It's so cold here... without you!

Within her, the essence of Night...
Within her, beloved Venus shines!

[Voice of Venus :]
Fading away, the last sunray... Fading away, the last sunray...
Autumn hath come to thy heart, Autumn hath come to my heart,
but maybe the rain brings her to you... but maybe the rain brings her to me...
So true and so dark, her beautiful soul forlorn. So true and so dark, my flower!
She is The Amaranth!

Will she rise in me?
Will I rise in her?

Will she rise in him?
Will he rise in her?

Draconian - Амарант

Венера:
Изрисува цветето, покълнало в неговата душа,
и ти освети тихия му път в нощта...
Ветровете ти, те духат за неговата любов и сенки,
а той възхвалява тяхната красота... в далечни земи!
Ти изрисува вечно неувяхващото...

Спомнящия си провалената любов:
Срещащи се... Свързващи се...
Желаещи... Надяващи се...

Прегръщащи се... Целуващи се...
Обичащи се... Обещавайки завинаги...

Прекарващи... чезнещи...
Плачещи... Презиращи се...

Кървящи... Крещящи...
Страдащи... Мразещи заради любовта...

Никога не съм вярвал, че сърцето може да е толкова истинско....
Сънувам, че летя заедно с теб завинаги!
Нашите пурпурни души си предават болката...
Сълзите ни ще отмият покварата...

Толкова е студено тук... без теб!

В нея е същността на нощта!
В нея любимата ми Венера сияе!

Венера:
Отива си последният слънчев лъч...Чезне последният слънчев лъч...
Защото есента дойде в сърцето ти, защото есента дойде и в моето,
но може би дъжда я води при теб... но може би дъжда я води при мен...
Толкова истинска и толкова мрачна, нейната красива душа пропада! Толкова истинска и толкова мрачна, цвете мое!
Тя е амарант!

Дали тя ще се прероди в него?
Дали ще се преродя в нея?

Венера:
Дали тя ще се прероди в него?
Дали той ще се прероди в нея?