Arco iris - Mario Benedetti 

A veces
por supuesto
usted sonríe
y no importa lo linda
o lo fea
lo vieja
o lo joven
lo mucho
o lo poco
que usted realmente
sea

sonríe
cual si fuese
una revelación
y su sonrisa anula
todas las anteriores
caducan al instante
sus rostros como máscaras
sus ojos duros
frágiles
como espejos en óvalo
su boca de morder
su mentón de capricho
sus pómulos fragantes
sus párpados
su miedo

sonríe
y usted nace
asume el mundo
mira
sin mirar
indefensa
desnuda
transparente

y a lo mejor
si la sonrisa viene
de muy
de muy adentro
usted puede llorar
sencillamente
sin desgarrarse
sin deseperarse
sin convocar la muerte
ni sentirse vacía

llorar
sólo llorar

entonces su sonrisa
si todavia existe
se vuelve un arco iris.

Дъга - Марио Бенедети

Понякога

естествено

вие се усмихвате

и е без значение

дали красива,

грозна,

стара

или млада,

многото

или малкото

което вие всъщност

сте

усмихвате се
като начин на
откровение
и усмивката ви изчезва
всички предишни
изтичат веднага
лицата им като маски

очите им твърди
крехки
като овални огледала
устата ви, която ще захапе
капризната ви брадичка
уханните ви скули
клепачи ви
страха ви

усмихвате се

и се прераждате

поемате страха си

поглеждате

без да погледнете

безпомощна
гола
прозрачна

и може би
ако усмивката ви идва
от много
от много навътре
вие можете и да заплачете
просто да заплачете
без да се разкъсате
без да изчезнете
без да извикате смъртта
или да се чувствате празна

да поплачете

само да поплачете

и тогава ако усмивката ви

все още съществува

ще се превърне в дъга.