Елизабет Барет Браунинг, Сонет XXXVIII

LeChevalier (Тошко)
184 1919

25 февр. 2010 г., 07:41

Переводы » Поэзия, с английского

3981 0 1

1 мин за четене

Публикувам превод на друг сонет от Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861). Истината е, че оригиналите толкова много ми харесват, че ми се иска да можех да ги преведа запазвайки невероятната смесица от чувственост и разум. Ще се радвам да чуя мнението на всеки.

First time he kissed me, he but only kissed
The fingers of this hand wherewith I write;
And ever since, it grew more clean and white.
Slow to world-greetings, quick with its "O, list,"
When the angels speak. A ring of amethyst
I could not wear here, plainer to my sight,
Than that first kiss. The second passed in height
The first, and sought the forehead, and half missed,
Half falling on the hair. O beyond meed!
That was the chrism of love, which love's own crown,
With sanctifying sweetness, did precede
The third upon my lips was folded down
In perfect, purple state; since when, indeed,
I have been proud and said, "My love, my own."

Когато ме целуна първи път
целуна той ръката що връз листа
лежи сега по-бяла и по-чиста
от всякога. "Поклон!" -- мълчи светът
щом ангели шептят. За своя пръст
след първата целувка тъй лъчиста
не искам блясъка на аметиста.
Чело с коса се падна да делят
пък втората -- на любовта елея
призвал венеца свят на любовта.
От пурпур чист бе третата и с нея
откакто светят моите уста
блажени, смела съм и се гордея
да казвам "Ти си мой във вечността."

Елизабет Барет Браунинг, Сонет XXXVIII

Свързани произведения

Комментарии

Предложения