Енрико Ниджоти - В тишината на хиляди думи

-------------------------------------------------------------

Autori: Enrico Nigiotti & Francesco Fachinetti

-------------------------------------------------------------------

Автори: Енрико Ниджоти & Франческо Факинети

-------------------------------------------------------------------------

Nel silenzio di mille parole
c’è chi sogna senza fare rumore.
E adesso non lo so

che cosa voglio fare.
Penso al tuo dolce modo di dormire,
al tuo corpo fatto di limone,
io che ti aspetto in un bicchiere,

o in qualche stupida emozione che mi fa soffrire.

Nel silenzio di mille parole
mi torni in mente, come fosse un dovere.
Sorridi ancora o no?
Hai smesso di giocare?
Io invece ho voglia di fare l’amore,
portarti a cena, dove si può fumare.
Poi ci penso e non conviene.
Chissà che comoda occasione per provarti a dire

“Amo te, amo te”…
Non importa se fa ridere.
Amo te, amo te e amo te.
Non importa se è impossibile.
Se siamo sempre quelli lì,

che si amano da farsi male,
spietati come quelli lì,

che tornano, per poi scappare.
E scappa ancora più veloce.

Nel silenzio di mille parole
mi sento nudo, se non sento il tuo odore.
Ritorni almeno un po’,
sei sempre a lavorare?!
Prendi le ferie, che partiamo ad aprile,
c’è poca gente e costa meno viaggiare.
Ma poi ci penso e non conviene.
Chissà che comoda occasione rivederti e dire

“Amo te, amo te”…
Perché credo nelle favole.
Amo te, amo te e amo te.
Ma chi ha detto che è impossibile?!
Se siamo sempre quelli lì,

che si amano da farsi male,
curiosi come quelli lì,

che sbagliano, per poi trovare…
E corri ancora più veloce.
E dammi addosso la tua voce,
in questo stupido silenzio, dove non c’è realtà.

(Ta-tai-ra-ra… ta-tai-ra-ra,

ta-tai-ra-rai-ra…) (x 2)

Nel silenzio di mille parole,

tra tanta gente vedo ancora il tuo nome.
E adesso non lo so

che cosa voglio fare.
C’è chi dice che è meglio dormire,
perché la notte fa dimenticare.
Ma resto sveglio ad aspettare,

con questa stupida canzone e tutto da rifare.

-----------------------------------------------------------------------------------

В тишината на хиляди думи

някои мечтаят безшумно.

Сега не зная

какво искам да правя.

Мисля си колко сладка си, когато спиш,

за лимоненото ти тяло,

аз, който те чакам в стъклена чаша,

или в някоя глупава емоция, която ме кара да страдам.

В тишината на хиляди думи

като мой дълг се връщаш в ума ми.

Още ли се усмихваш?

Спря ли да си играеш?

Аз обаче искам да се любим,

да те заведа на вечеря някъде, където пушенето е разрешено.

Но обмислям и не е удачно.

Кой ли знае какъв случай е удачен да ти кажа

„Обичам те, обичам теб”...

Няма значение дали е смешно.

Обичам те, обичам те и обичам теб.

Няма значение дали е невъзможно.

Дали сме винаги онези,

които се обичат толкова, че чак се нараняват,

които са безмилостни

и се връщат, а после бягат.

Бягай дори по-бързо.

В тишината на хиляди думи

се чувствам като гол, аромата ти ако не усещам.

Върни се поне за малко,

постоянно ли работиш?!

Вземи си отпуск, да отидем някъде април,

има по-малко хора и е по-евтино да се пътува.

Но обмислям и не е удачно.

Кой ли знае какъв случай е удачен да те видя отново и да ти кажа

„Обичам те, обичам теб”...

Вярвам в приказките.

Обичам те, обичам те и обичам теб.

Кой казва, че е невъзможно?!

Щом сме винаги онези,

които се обичат толкова, че чак се нараняват,

които са любопитни

и грешат, за да открият...

Тичай дори по-бързо.

Дай ми сега гласа си, така, че да го почувствам,

в тази глупава тишина, в която не съществува реалността.

(Та-тай-ра-ра... та-тай-ра-ра...

та-тай-ра-рай-ра...) (x 2)

В тишината на хиляди думи,

сред толкова много хора още виждам твоето име.

Сега не зная

какво искам да правя.

Някои казват, че е по-добре да се спи,

защото нощта пра̀ви да забравиш.

Но буден оставам и чакам,

с тази глупава песен и всичко, което трябва да поправя.

--------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=DR-iFLNMhmY