Heinrich Heine - Wo ich bin, mich rings umdunkelt
Heinrich Heine
Wo ich bin, mich rings umdunkelt
Wo ich bin, mich rings umdunkelt
Finsternis, so dumpf und dicht,
Seit mir nicht mehr leuchtend funkelt,
Liebste, deiner Augen Licht.
Mir erloschen ist der süßen
Liebessterne goldne Pracht,
Abgrund gähnt zu meinen Füßen -
Nimm mich auf, uralte Nacht!
Хайнрих Хайне
Където и да съм, край мен помръква
Където и да съм, край мен помръква.
Тягостна и непрогледна е тъмата.
След мен нататък няма да искри, любима,
на твоите очи сияйни – светлината.
Угасна за мене златният блясък.
Звездите любовни изгубиха мощ.
Бездна бездънна зеe в нозете ми.
Посрещни ме, о, древна и пагубна Нощ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арина Все права защищены
