Жан Берто -- Песен
2 мин за четене
| Jean Bertaut (1552-1611), Chanson | Жан Берто (1552-1611), Песен |
|---|---|
| Ton regard métallique, où mille non sont joints, Dedans mon coeur, hélas ! est plongé comme un glaive ; Que ne m'etais-tu pas favorable du moins En rêve ! Radoucis un instant ces silences glacés ; Sur le roc de ton charme, auquel ils se dévouent, Comme ondes sur le bord, mes songes fracassés S'échouent. Oublie au moins un peu ton sévère mépris, Fais trêve une seconde à ma rude souffrance ; Comme flammes au vent tes lèvres en souris Elance. Après, retourne donc sur le trône absolu, Où ta grace divine en princesse te range, Et tu n'entendras plus de l'homme ayant voulu Un ange. |
Металният ти взор, гравиран с ясно "не", в сърцето ми, уви, подобно меч забит е... Да можеше със мен да си добра поне в мечтите! Смекчи поне за миг тез ледни тишини! Чуй в каменния бряг на твойта хубост дръзка, как сънищата ми, подобно на вълни, се блъскат. За строгия си нрав за малко забрави, на болката ми дай секундичка почивка -- като пожар под бриз си устните извий в усмивка. А после се върни на тоз пиедестал, където твоят чар отрежда да царуваш и няма за мъжа, богиня пожелал, да чуваш! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
, макар, че не виждам нищо ангелско в портрета на дамата.
