KANSAS

"The Pinnacle"


I have so much to say, and yet I cannot speak
Come and do my bidding now for I have grown too weak
My weary eyes have seen all that life can give
Come to me, O young one, for you I can forgive

I stood where no man goes, and conquered demon foes
With glory and passion no longer in fashion
The hero breaks his blade

Cast this shadow long that I may hide my face
And in this cloak of darkness the world I will embrace
In all that I endure, of one thing I am sure
Knowledge and reason change like the season
A jester's promenade

Lying at my feet I see the offering you bring
The mark of Cain is on our faces, borne of suffering
O, I long to hear you say it's not been wrong
I stand before you now, a riddle in my song
The answer is that sweet refrain
Unheard it always will remain
Beyond our reach, beyond our gain

Trapped in life's parade, a king without a crown
In this joy of madness, my smile might seem a frown
With talons wrought of steel, I tore the heart of doom
And in one gleaming moment I saw beyond the tomb
I stood where no man goes, above the din I rose
Life is amusing though we are losing
Drowned in tears of awe

КАНЗАС

„Извисяване"

Напират думи в мен, но ням съм в този час -
ти моя зар хвърли сега, че слаб останах аз.
Животът ми бе строг и нищо не спести -
Ела при мен, ти друже млад, на тебе бих простил.

Аз стигнах върхове и сринах врагове -
но блясък и слава безследно изтляват,
героят свежда гард.

В измислен сив воал лицето си аз крих -
но с този мрачен плащ покрит, светът аз преоткрих.
Духът да издържи, едничко тук важи -
и разум, и смисъл, смешник е орисал
в суетен кръговрат...

Виждам аз, от мене взел, във теб послание -
белязани с Каин, родени сме в страдание.
О, не казвай, че грешиш - мечтая аз -
стоя пред тебе тук, гадая в стих на глас.
Ключът е в този тих рефрен
нечуто сякаш сътворен,
недостижим, но озарен...  

Пленен от суета, владетел без дворец -
в щастие от лудост, с усмивка на слепец,
със нокти от челик разкъсах ориста
и в миг на лъч проблеснал надмогнах участта.
Аз стигнах върхове, летях над страхове -
животът да любим, дори и да губим
сковани в своя страх.