А вече идва вечер...

            Трофим

На вилата - жената и децата.

Микрорайонът стяга уикенд.                            

Аз - в къщи, щото дробът нещо стяга.                       

Стоя си трезвен, мрачен и смутен.

    Внезапно от балкона влиза дама,

    с халат наметната, стърчат коси -                     

    че нейният мъж си дошъл,   

    той щом е пийнал става зъл.

    Балконът бил над моя точно

    и тя се смъкнала нарочно

    и по съседски ще изчака

    догде мъжът захърка яко.     

           Че вече идва вечер,  

           а аз се понапрегнах.

Ала внезапно - тъщата на прага -

„Чорбица зетко ти донесох аз”.

А срещу нея - дамата в халата

и мене треска ме затресе чак.

    А викна тъщата, за миг не спира

    и иска дамата да издере.

    А дамата така и каза:

    „Бе той със мене нищо няма,

    че ей сега на този вик

    мъжът ми ще довтаса в миг.

    А  щом е пийнал моя мъж

    не се владее – става зъл”.

          Че вече идва вечер, 

          а аз се понапрегнах.

   А през вратата влиза як мъжага                              

   обиден, със ютия във ръка.

   И истина ви казвам щом го мярнах,  

   уплаха някаква почуствах аз.                       

   Но тъщата ми нещо се разшава   

   и с тенджерата го наложи тя.                              

   А дамата внезапно казва:       

   „Мъжът ми сигурно заспал е  

   и време е да се прибирам,

   денят и без туй е отписан.

   А чичката ни е съсед,

   ток нямат в къщи те цял ден.

   Дошъл е той да се оглади,

   но на смъртта си налетял е.

   А тъщата ви е за психо

   тя в къщи всички ще избие”.  

                        Че вече идва вечер,

                        а аз се понапрегнах.     

Какво се случи после то е ясно.

Мъжът свести се, тъщата припадна.

Мъжът замина, нея бърза помощ

за двайсетак във болницата взе.

А аз от шкафа си извадих малко

и чашка вдигах - пих до сутринта -                  

за чичката, за тъщата, жената,                       

и за правата във страните в Африка.      

Превод: Емил Петров – 2009г

ето оригинала:

                      Короче, дело к ночи

                                                     Трофим

 Жена с детьми уехали на дачу,

 Микрорайон справляет выходной, 

 А я в завязке, печень не контачит, 
 Сижу один тверёзый и смурной.

И вдруг ко мне с балкона входит дама,
Одета наспех, ,
Мол, ейный муж пришёл домой,
А он по пьяни шибко злой, волосы торчком
А мой балкон как раз под ней,
Она и слезла поскорей.
И по-соседски переждёт,
Покуда ейный муж заснёт,
Короче, дело к ночи,
А я напрягся очень.

А тут внезапно тёща на пороге,
Мол, привезла борща тебе, зятёк,
А к ней в халате дамочка выходит,
Вот тут меня прошиб электрошок.
А тёща в крик, стоит, орёт дурниной,
И хочет даму щами окатить,
А дама ей кричит в ответ -
Мол, ничего меж нами нет,
И что сейчас на этот крик
Сюда придёт её мужик.
А он по пьяни шибко злой
И не владеющий собой,
Короче, дело к ночи,
А я напрягся очень.

А в дверь и впрямь здоровый входит дядя,
В глазах обида, а в руках утюг,
И, если честно, то на дядю глядя,
Я где-то снизу ощутил испуг.
Но тут внезапно тёща оживилась
И хвать его кастрюлей по хребту,
И вдруг нам дама говорит,
Что ейный муж, наверно, спит,
И дескать, ей пора домой.
И так испорчен выходной,
А этот дядя, их сосед,
В его квартире тока нет,
И он погладиться зашёл,
Да видно, смерть свою нашёл.
А тёщу надо бы в дурдом,
Не то к утру прибьёт весь дом,
Короче, дело к ночи,
А я напрягся очень.

Что было дальше описать не сложно,
Мужик очнулся, тёща обмерла,
Мужик уполз, а тёщу неотложка
За десять тыщ в больницу увезла.
А я достал из тумбочки заначку
И до утра полировал стакан,
За дядю, тёщу, за жену, за дачу
И за свободу африканских стран.