БЪЛГАРСКИ

(авторски текст)

Курсивът върху листите,
бавно сляга ми в сърцето,
като песента на птиците,
които носят се в небето.

Гледам към писмото ти последно
и чета го бавно, за да разбера
думите, които някога засмяно,
ти писала си във деня.

Дали щастлива някога била си,
дали сърцето ти някога е пяло
или само маска на лицето ти
са били всичките усмивки вели?

Думите ти някога оптимистично са звучали
и душата ти сякаш още жива е била,
а мислите ми лутат се случайни,
във посока да те разберат.

Дъждът тропа нервно по стъклото,
сякаш със писмото небесата искаш да разплачеш,
а птиците опитват се да ми подскажат
нещо може би отгоре, което искаш да ми кажеш.

Светкавица небето яростно разкъсва,
дали ти това си, в опити да изкрещиш
онези думи, които сега сърцето ми съзнава,
че искала си винаги пред нас да наредиш?

Преди завинаги да се откажеш и да полетиш…
 

ИСПАНСКИ

La letra cursiva en las hojas
se hunde lentamente en mi corazón,
como el canto de los pájaros,
que se llevan en el cielo, mi amor.

Estoy mirando tu última carta perdida
y la leo despacito para entender
las palabras que tal vez hayan sido despedida
del día que fue tu último turno de corresponder.

¿Alguna vez has sido alegre de verdad?
¿Ha cantado tu corazón en la soledad?
¿O solo una mascarilla en tu cara,
fue tu última sonrisa rara?

Tus palabras una vez sonaron optimistas
y tu alma parecía estar todavía viva en las vistas,
y mis pensamientos vagan al azar,
buscando una dirección de entender y analizar.

La lluvia golpeaba nerviosamente el cristal.
Es como si quisieras hacer al cielo llorar.
Y me parece que los pájaros intentan decirme
algunas palabras que tú llevas desde el cielo para dirigirme.

Un rayo rasga las nubes de repente.
¿Eres tú, tratando de gritar
las palabras de que mi mente,
ahora es consciente,

que siempre quisiste mencionar
delante de nosotros sin cuestionar?
¿Eres tú, tratando de gritar,
antes de que te rindas para siempre pa’ volar..?