Мой скъп Казанова

Любовни писма

на

Манон Балети

Докато сте там, в тайна, скъпи ми приятелю, аз ви пиша, аз. Много съм радостна ,че не се съмнявате в приятелските ми чувства към вас(не бихте имали никакво правo ако беше иначе) ; но бих искала това убеждение, което ви служи най-вече само да обичате и не ви прави толкова сигурен в нежността ми, да не ви съмнява, че ще ви пазя сърцето си : но вярвам, че нямате нужда да ви казвам всичко това ; ако наистина ме обичате, то без съмнение ще ме убеждавате винаги да ви обичам.

Нетърпелива съм Господин Родриго да си заминенай-накрая, ужасно е! Липсва ми само една китара. Бързайте, мой скъпи приятелю, ако искате да ме видите.

О ! Боже мой, вие изобщо не ме обичате понеже вече не настоявате.

О ! не, не знам какво говоря ; вие много ме обичате, скъпи мой ; но съм нетърпелива, защото предвиждам, че ако дойдете прекалено късно, ще ви видя само за малко ; и съм много доволна през нощите, защото ви виждам малко по-свободно... Но чувам движение ; и ! добре... ох ! все още няма нищо... Нетърпелива съм.

Ох ! Sia lodato quel che diceva la signora zia ! Те заминават, те заминават ! И съм очарована, понеже ще ви видя скоро. Но какво ! Мадаме Жул не си тръгва ?... Aх ! Да, ето я, заминава! Aх ! Бог е милостив !

Чакам ви сега, вас. Aх ! ако се забавите, трябва да почуствате, мой скъпи приятелю, толкова нетърпение като мен ; ако ме обичате, пристигайте тогава ! Всеки момент оставям перото, за да ви чакам !... Aх ! ето ви !

Началото на май 1757

O ! за днес – само една дума, понеже умирам за сън, но ако не ви напиша тази дума, няма да вярвам, че съм прекарала така добре деня си, че съм прекарала един наистина задоволителен и приятен ден, понеже съм го прекарала с вас, дано нищо не му е липсвало. А вие самият как го намирате ? Това ме притеснява, страхувам се, че не ви се е сторил дълъг. За мен това беше сякашсамо един момент. Доволна съм от писмото ви ; насърчавам ви, мой скъпи приятелю, да направите всичко на света, за да ускорите щастието си, такова каквото го искате. Трябва да бъдете също така старателен като мен. Много съм доволна от това, което любимата ми майка ви каза тази сутрин ; това доказва, че тя мисли повече само за това, което може да ни направи доволни един от друг ; пожелавам й толкова здраве като вашето, и бих й купила, на драго сърце от моето, ако беше възможно.

Лека нощ. Заспивам и сам можете да видете, че пиша по-зле, отколкото обикновено. Накрая, ще бъда доволна ако можете да прочетете, че вие сте мой скъп приятел и че аз ще бъда винаги същото за вас. Лека нощ. Утре ще бъдете моят придружител. Ако можехте винаги да бъдете ! Лека нощ, приятна вечер, заспивам.

Имайте грижа за писмата ми, умолявам ви. Мисля, че това е последно
                                                                                                                                                                     

Края на май 1757

.

Mon cher Casanova

lettres d'amour

de

Manon Balletti

Pendant que vous êtes là à jaser, mon cher ami, je vais vous écrire, moi. Je suis très aise que vous ne doutiez plus de mon amitié pour vous (vous auriez grand tort au moins si c'était autrement) ; mais je voudrais que cette persuasion-là ne vous servît qu'à m'aimer davantage et ne vous rendît si sûr de ma tendresse que vous négligiez de conserver mon coeur : mais je crois que vous n'avez pas besoin que je vous dise tout cela ; si vous m'aimez bien, vous tâcherez sans doute de faire que je vous aime aussi toujours.

Je suis impatiente au moins en ce que M. Rodrigo ne s'en va pas ; à la fin, c'est horrible ! Il ne lui manque plus que la guitare. Dépêchez-vous donc, mon cher ami, si vous voulez me voir.

Oh ! mon Dieu, vous ne m'aimez guère puisque vous ne vous pressez pas plus.

Oh ! non, je ne sais ce que je dis ; vous m'aimez bien, mon cher ; mais je suis impatiente, parce que je prévois que si vous venez si tard, je vous verrai moins ; et je suis très aise de vous voir les soirs, parce que je vous vois un peu plus librement... Mais j'entends remuer ; eh ! bien... oh ! ce n'est encore rien... Je m'impatiente.

Oh ! Sia lodato quel che diceva la signora zia ! Ils partent, ils partent ! Et j'en suis ravie, car je vais vous voir bientôt. Mais quoi ! Mme Jules ne s'en va pas ?... Ah ! si fait, la voilà partie ! Ah ! Dieu soit béni !

Je vous attends à présent, vous. Ah ! si vous lambinez, vous devez sentir, mon cher ami, autant d'impatience que moi ; si vous m'aimez, arrivez donc ! Je quitte la plume à chaque moment pour vous attendre !... Ah ! vous voilà !

commencement de mai 1757

Oh ! pour aujourd'hui, exactement un mot, car je meurs de sommeil, mais si je ne vous écrivais ce mot, je croirais n'avoir pas bien passé ma journée, et comme je l'ai trouvée fort satisfaisante et fort agréable, puisque je l'ai passée avec vous, je veux qu'il n'y manque rien. Mais comment l'avez-vous trouvée, vous ? Cela m'inquiète, et je crains que vous ne l'ayez trouvée longue. Pour moi, elle ne m'a duré qu'un moment. Je suis contente de votre lettre ; je vous exhorte, mon cher ami, à faire tout au monde pour hâter votre bonheur autant que vous le dites. Vous devez être aussi empressé que moi. Je suis très aise de ce que notre aimable maman vous a dit ce matin ; cela prouve qu'elle ne songe plus qu'à ce qui peut nous rendre contents l'un de l'autre ; je lui désire autant de santé que vous, et l'achèterais volontiers de la mienne si cela était possible.

Bonsoir. Je m'endors, et vous voyez bien que j'écris encore plus mal qu'à mon ordinaire. Enfin, je serai contente si vous pouvez lire que vous êtes mon cher ami et que je serai toujours la même pour vous. Bonsoir. Demain vous serez mon compagnon. Si vous pouviez l'être toujours ! Bonsoir, bonne nuit, je dors.

Ayez soin de mes lettres, je vous prie. Songez que cela est de la dernière conséquence.

fin mai 1757