1 окт. 2009 г., 12:38

Между светкавицата и гърма

1.4K 0 0
1 мин за четене

Едно стихотворение на два братски езика. Част от него се роди на български, а част на руски. Даже не зная кое е оригинала.

       

 

                                                       Между светкавицата и гърма

 

                                                      Дойде при мен объркана и непозната.

                                                      В лодка на съдбата сред езеро мечти,

                                                      със светкавица ярка омагьоса душата,

                                                      с поглед нежно каза: «Любовта си ти».

 

                                                      И любовта избуя объркана и различна.

                                                      От всичко туптяло в гърдите досега,

                                                      с цялата страст в душата ми налична

                                                      и с непредсказуемостта на женската душа.

 

                                                      Отиваш си сега объркана и близка.

                                                      Светкавица, гръм и прораства тъга,

                                                      но след заревото на радостта сладка,

                                                      благославям отново мига на любовта.

 

                                                          

 

                                                        Между молнией и громом

 

                                                      Пришла ко мне запутанной и незнакомой

                                                      Среди озера мечтаний в лодке судьбы,

                                                      Заколдовала мне душу молнией ведомой,

                                                      Взглядом ласково сказала: «Любовь – это ты».

 

                                                      И Любовь выросла запутанной и различной

                                                      От всего до сих пор стучавшемся в груди,

                                                      Со всей в душе моей страстью наличной,

                                                      И с непредсказуемостью женской души.

 

                                                      Уходишь теперь запутанной и близкой -

                                                      Молния, гром и прорастание тоски,

                                                      Но не забыть зарю молнии сладкой,

                                                      Опять волшебством манит молния Любви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Статев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

The Gazette - Without a trace 🇧🇬

Nevium

Преведено от японски! Приземявам бавно крехкото си съзнание, така че стъпките ми звук да не издават....

Хубаво - Михаил Анищенко Шелехметский 🇧🇬

Masha13

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик ХУБАВО Червенушки и чинки, и...