Мила Родино – (Најдан Стоjaновић, Р. Србија)
МИЛА РОДИНО
(превод от сръбски)
Обичаш ме с румената си зора,
със зелените си полета и с безкрая.
Светлина си, която ме води през нощта.
Люлееш ме на черноморските си вълни.
Ти си любовта, която няма да премине.
Българийо мила, дом обичан,
сърцето ти е сладостна омая!
Когато те видя, слънцето виждам,
Когато си до мене, красотата ти имам.
В скута ти е завинаги
утехата на моето сърце.
Докато гледам Пирин, Марица и Мелник,
в мен всичко зеленее…
Когато мисля за София, Търново и Плевен,
в мен и тъмнината руменее...
Тогава Черното ти море става златно
и избягалите птици се връщат тук отново.
Родната ти реч е голяма и велика!
Дори на света да няма чудеса,
ако тази реч изречем с душата си,
тя става по-дълбока от морето
и по-висока от небето.
Затова благословена нека да е тя!
И нека да бъдат нейни славата и мирът!
С гръм орана, но неразорана,
долина, със звезди оросена,
със сабя сечена, но неизсечена,
ти си моя единствена
и евангелска Земя, Майка,
княгиня моя,
моя селянка сторъка
и моя госпожа варошенка.
Гори, гори сега, Звезда на Победата,
посочи ни нашия български път!
Свети в магия, свети, свети!...
Ти никога няма да угаснеш.
В сърцето ми е ясно и светло
и то за теб, Българийо, ще гори завинаги!
Всичките мои предци, които сънувам,
българи са били и аз им се покланям.
Нека от огнищата на къщите им да се носи дим
и да празнуват вечно славата на святото ти име.
MИЛА РОДИНА
Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија
Руменом зором ти ме љубиш
Зеленим пољима и бескрајем сна
Светло си што ме води кроз ноћи
Црноморским таласима ме њишеш
Ти си љубав што не може проћи.
Бугарско мила, вољени доме
На срцу је слатко твоме.
Када угледам тебе, ја сунце видим
Кад си крај мене ја лепоту имам
На крилу заувек твом
Утеха је срцу мом.
Док гледам Пирин, Марицу, Мелник...
У мени све зазелени,
Кад мислим на Софију, Трново, Плевен...
У мени и тамно зарумени.
Црно ми се море тад позлати
И одбегла ласта поново се врати.
Домовина је реч велика, велика!
Нека на свету нема чудеса.
Ако ту реч кажемо душом,
дубља од мора је она,
виша од енбеса.
И зато благословена нек је она,
Њена слава и мир.
Громом орана – недоорана,
Долино, звездама орошена,
Сабљом кошена – непокошена,
Моја си једина
И јеванђелска Земља – Мајка,
Моја кнегиња,
Моја сељанка сторучица
И моја госпођа варошанка.
Гори, сад гори, Звездо Победе,
Укажи наш бугарски пут.
Светли у магли, светли, светли...
Никад ти замрети нећеш
У срцу јасном и светлом,
За Бугарску ћеш горети заувек.
Сви моји преци, коеј сањам,
Бугари су били и ја им се клањам.
Нек им се оџаци на кућама диме
Све док укућани славе крсно име.
© Латинка-Златна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чудесен стих,който е добре написан с много обич за България.Поздравление!!!!
-
" С гръм орана, но неразорана,
долина, със звезди оросена,
със сабя сечена, но неизсечена,"
Впечатляваща поезия, отличен превод. Мир на праха му... -
Поклон!
Нека почива в мир този голям поет и родолюбец!
Поздравления за хубавия превод, Златна! -
Латинка,мир на душата му!
-
Светла памет на този човек!
-
Мир на душата му, Латинке.
-
Поклон пред паметта му!
Да почитаме тези, които се прекланят пред България!
Благодаря за чудесния превод, Латинка-Златна! -
Уважаеми приятели, на 02.12.2018 година почина сръбският поет Найдан Стоянович. През 2016 година авторът Найдан Стоянович е написал поетичната си книга "Пътуване в България", в която са включени над 40 стихотворения. Поетът Найдан Стоянович е отличен с международни и национални награди.
Стихотворението му "Мила Родино" е отличено с Втора награда в България!
Той е превеждал от български на сръбски език доста български поети.
Почивай в мир, приятелю Найдене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бъдете здрави!