Why do I love you so much and you so little me.

Like a person's tear in the wave, a round pebble in the mountain.

Like a road to the abyss, a volcano next to the fire of the Nomads.

Like a church next to God. I love you so much and you so little me.

Like a prisoner in the summer, I am your prisoner in the summer.

Like an icon of the Sacred, you are my icon of the Sacred.

There, behind the corner where all religions end, you begin.

Why do I love you so much…

You are the cherry-blossomed heaven, explosions of daffodils

Alаbaster rain, cinnamon sand, а scream of a medley bird.

Eyes of a boy, unborn, overflowing with shine and fragrance.

You are the light, which makes the shadows.

I am the wall on which these shadows are playing.

The light and the wall, and between them the living and the rest.

The light and the wall, and between them the living and the rest.

You are a new hope for an everlasting love.

You are the wonderful and unexplained attraction between angels-strangers in the bay of tomorrow.

I am the love mundane, you are the greatness of the little dream.

You are down the river...down the river...the green spot in the Devil's Garden.

You are down the river...down the river...Why do I love you so much.

Like a paper boat with a poem scribbled on it. Floating towards the imperishable…

Like a grain of sun - towards the eclipse.

Like a rain in the river.

Like a sinner before the altar.

Like a handful of dirt on the ground.

Like a yellow bee in the skies

Like a mug in God's hand and a key lost among the other things.

Without making sense and at the same time so simple, like a little girl, a link from a chain, isn't it enough for you.

That I love you so much and you - so little me.

Isn't it enough to love you like a dream before eternity and a pray offered standing.

I love you so much and you - so little me.

Монолог

Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене.
Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината.
Като път до пропастта, като вулкан до огъня на Номадите.
Като църква до Бога.
Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене.

Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото.
Като иконата на святото, ти си моята икона на святото.
Там където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти...
Защо те обичам толкова много...

Ти си черешовите небеса.
Взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък.
Крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче препълнени с блясък и ухание.

Ти си светлината, която прави сянката.
Аз съм само стената където сенките играят.
Светлината и стената, а между тях живите и останалите.

Светлината и стената, а между тях живите и останалите.

Ти си нова надежда за вечно обичане.
Ти си прекрасното и необяснимо превличане, между непознати ангели в залива на утре.
Аз съм обичта обикновената, ти си величието на една малка мечта.
Ти си надолу по реката, надолу по реката...зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката.

Ти си надолу по реката...надолу по реката...

Защо те обичам толкова много.
Като книжна лодка с написаното на нея стихотворение.
Отиващо към нетлението...като зрънце слънце към затъмнението.

Като дъжд в реката.
Като длъжник пред олтара.
Като шепа пръст на земята.
Като жълта пчела в небесата.
Като халба в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата. Без смисъл и толкова просто...като малко момиче, като халка от верига, не ти ли стига...
Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене.

Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене.
Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене.

Стиховете са от монолог в пиесата "Бог е невинен" с автор Мартин Карбовски.