На тъмния вход вече мръзнеш

Превод: Мария Шандуркова

***

На тъмния вход вече мръзнеш,

дори не поглеждаш към мен,

а можеш ли, мила, да зърнеш,

как бяга снегът от небе?

Нощта тук е траурно черна

и глас на раздяла трепти...

Защо от небето безбрежно

към земна чернилка лети?

За сбогом със мен си на прага,

кажи, със дъха си в ръце,

защо той на пътя поляга,

потъпкано сякаш сърце?

Ни злоба, ни гняв има в него.

Кого за това да виним,

че бяга снегът от небето,

не връща се в свойте следи?..

Превод: 26.10.2016 г.

***

На темном крыльце, замерзая,

Теряя ко мне интерес,

Ты что-нибудь знаешь, родная,

Про снег, убежавший с небес?
 

Здесь ночи из черного крепа,

И голос прощальный дрожит...

Зачем же он с ясного неба

На темную землю бежит?

Прощаясь со мной на пороге,

Скажи, на ладони дыша,

Зачем он лежит на дороге,

Растоптанный, словно душа?

И нет в нем ни злости, ни гнева.

И кто в том, скажи, виноват,

Что снег, убегающий с неба,

Не помнит дороги назад?..