I was five and he was six
We rode on horses made of sticks
He wore black and I wore white
He would always win the fight
Bang bang, he shot me down
Bang bang, I hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, my baby shot me down.
Seasons came and changed the time
When I grew up, I called him mine
He would always laugh and say
"Remember when we used to play?"
Bang bang, I shot you down
Bang bang, you hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, I used to shoot you down.
Music played, and people sang
Just for me, the church bells rang.
Now he's gone, I don't know why
And till this day, sometimes I cry
He didn't even say goodbye
He didn't take the time to lie.
Bang bang, he shot me down
Bang bang, I hit the ground
Bang bang, that awful sound
Bang bang, my baby shot me down...
Аз бях на 5, а той на 6.
Яздехме коне наравени от пръчки.
Той носеше черно, а аз бяло.
Той винаги печелеше битката.
Банг-банг, той ме застреля.
Банг-банг, аз паднах на земята.
Банг-банг, този ужасен звук.
Банг-банг, моят любим ме повали с изстрел.
Сезоните дойдоха и времето се промени.
Когато порастнах го нарекох мой.
Той винаги се смееше и казваше:
"Спомняш ли си когато си играехме?".
Банг-банг, аз стрелях по теб.
Банг-банг, ти падаше на земята.
Банг-банг, този ужасен звук.
Банг-банг, аз те повалях с изстрел.
Музиката се носеше и хората пеехе.
Но за мен звънтяха камбаните на църквата.
Сега него го няма и незнам защо.
И до ден днешен се случва да плача.
Той дори не каза сбогом.
Той дори не отдели време да ме излъже.
Банг-банг, той ме застреля.
Банг-банг, аз паднах на земята.
Банг-банг, този ужасен звук.
Банг-банг, моят любим ме повали с изстрел.
© Анелия Все права защищены