(Не)човек – (Džabir Sedić, B. i H.)

(НЕ)ЧОВЕК

            (Превод от босненски)

Човекът не е като скала,

само времето преодолява;

човекът не е непобедим

и не трепва, ала страда.

Човекът не е и от стъкло,

щом се счупи, да се чуе.

Човекът не е всемогъщ,

всичко да има, що мечтае.

Но расте малкият човек,

скали мачка, всичко руши;

и не трепва, а се троши;

като стъклото е – с чужди мечти.

Какъв е поводът и коя е причината,

да променя онова, що се случва?

С мръсни ръце и без образ е,

дали все още е човек?

Привидно е само жив.

Смисълът на живота му се губи.

Човекът се превръща в нечовек,

когато престане да люби.

(NE)ČOVJEK

            Autor: Džabir Sedić, B. i H.

Čovjek nije poput stijene

Da ga samo vrijeme svlada,

Čovjek nije neuništiv,

I ne trepneš, a već strada.

Čovjek nije ni od stakla,

Kad se slomi da lom se čuje,

Čovjek nije svemoguć,

Da ostvari sve što snuje.

Al' dignu se čovjek mali,

Stijenje gazi, ruši sve,

I ne trepneš a polomi,

Poput stakla tuđe sne.

Šta je uzrok, šta je razlog,

Da promjena ta se desi?

Bez obraza, crnih ruku,

Dal' još uvjek čovjek jesi?

Naizgled je samo živ,

Život smisao mu izgubi,

Čovjek nečovjekom posta,

Kada prestade da ljubi.