Никола Вапцаров - Вяра

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
 
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна ракета,
Самичък бих търсил
в простора
далечна
планета.
 
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
 
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Nicola Vaptsarov
Faith

Here – I am breathing,
I’m working
and living
and I'm writing some poetry
(in a way as I do it).
With the Life under eyebrows
we’re looking each other
and as far as I’m able
with him I am struggling

With the Life we’re in quarrel,
but you don’t consider,
I detest life.
The contrary, rather! -
Even if I’m dying,
The Life, with his monstrous 
clutches of iron,            
I shall love! 
I will love him!

Let's say, now they pull
the rope on my neck
and then ask me:
“Do you want  just one more hour to live?”
I shall shout in a jiff: 
"Take down!         
Take down!
Quickly remove
this rope, you villains!"   

For him – The Life -
I would do everything -
I would fly
on a prototype plane in the sky,
I would enter into an explosion rocket.
Alone I would seek
in the space
off-lying
planets

But I shall feel still
the pleasant thrill
to watch
above
the blue of the sky.
But I shall feel still
the pleasant vibes,
that I’m alive
that I will be.

But here, say,
you'll steal, how much? –
a little wheat grain
of my faith.
I would cry then,
I would cry from pain
like a panther
wounded to dead.

What will remain
from me then? -
After the robbery
I’ll be finished.
And even more clearly,
and even more right -
after the robbery
I’ll be a squit
Maybe you want
to defeat it -
my faith
of the better days ,
my faith,
that tomorrow will be
more beautiful life,
a new life – more wiser?

And how will you storm it?
With bullets?
No worth! Drop it!
Abandon!
The faith is armored
tight in my chest
and armor-piercing bullets
for it
are not invented,
non-existent yet!

Translated by D.G.