The Islander

An old man by a seashore
At the end of day
Gazes the horizon
With seawinds in his face
Tempest-tossed island
Seasons all the same
Anchorage unpainted
And a ship without a name

Sea without a shore for the banished one unheard
He lightens the beacon, light at the end of world
Showing the way lighting hope in their hearts
The ones on their travels homeward from afar

This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind long ago

The albatross is flying
Making him daydream
The time before he became
One of the world`s unseen
Princess in the tower
Children in the fields
Life gave him it all:
An island of the universe

Now his love`s a memory
A ghost in the fog
He sets the sails one last time
Saying farewell to the world
Anchor to the water
Seabed far below
Grass still in his feet
And a smile beneath his brow

This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind long ago

So long ago....

This is for long-forgotten
Light at the end of the world
Horizon crying
The tears he left behind so long ago

Островитянинът

Стар мъж от морския бряг

В края на деня

Се вглежда в хоризонта

С морските ветрове в лицето си

Изхвърлен от бурите остров

Все същите сезони

Котва небоядисана

И кораб без име

Море без бряг за заточения и нечутия

Той включва фара светлина на края на света

Показва им пътя осветлявайки надеждата в душите им

На пътуващите далеч от дома

Това е отдавна забравена

Светлина на края на света

Хоризонтът плаче

Със сълзите които той остави много отдавна

Албатросът лети

Карайки го да мечтае

За времето когато той не бе невидим за света

Принцеса в кулата

Деца в полята

Животът му даде всичко това:
Остров на Вселената

Сега любовта му е спомен

Призрак в мъглата

Той опъва платната за последен път

Казва сбогом на света

Котва във водата

Далеч под морското дъно

Тревата е още в краката му

И усмивката под челото му

Това е отдавна забравена

светлина на края на света

Хоризонтът плаче

със сълзите които той остави много отдавна

Много отдавна...

Това е отдавна забравена

светлина на края на света

Хоризонтът плаче

със сълзите които той остави много отдавна