Odem - Schlaflos

Sturmende Gedanken verjagen meinen Schlaf,
wieder nur ein Augenblick, in dem ich meinen Schmerz verga?,
doch die Angste lassen mich nicht los,
bringen wieder Finsternis,
fesseln mich an die Wirklichkeit,
fesseln mich!
Schlaflos

Er gab sich selbst das Recht zu nehmen
und du hast niemals deine Traume zu Ende getraumt,
alles,was er dir genommen,
kannst du nirgens wiederfinden,
hast deine kindheit versaumt.

Das Vertraun hat mich verlassen,
nur Leere bleibt zuruck,
meine Sehnsucht nach Geborgenheit wird von Angsten unterdruckt,
wie ein kalter Regen schlagt die Erinnerung wieder ein,
ich kann nicht unter Menschen,
doch ich kann auch nicht alleine sein,
alleine sein.

Er gab sich selbst das Recht zu nehmen
und du hast niemals deine Traume zu Ende getraumt,
alles,was er dir genommen,
kannst du nirgens wiederfinden,
hast deine Kindheit versaumt.

Zeit des Vergessens erlose mich von dieser Dunkelheit,
erlose mich von diesem Bann,
erlose mich von diesem Leid,
ich hor noch das Knarren an der Ture,
seh noch im Licht den Schattenmann,
jedes mal bei dem Gedanken,
fangt der Albtraum von vorne an,
von vorne an.

Er gab sich selbst das Recht zu nehmen,
und du hast niemals deine Traume zu Ende getraumt,
alles,was er dir genommen,
kannst du nirgens wiederfinden,
hast deine Kindheit versaumt!

   Одем - Безсъние

Бурни размисли преследват съня ми само още един поглед, в който да забравя моята болка.
Но страховете не ме оставят намира, донасят отново и отново мрак оковават ме в реалността, оковават ме. Безсъние...
Той се осмели да приеме присъдата и ти никога и не успя да изсънуваш  твоите сънища...
Всичко, което той ти даде, никога не можеш да откриеш отново,  пропусна вече своето детство..
 Доверието ме напусна само пустош остана /моят копнеж за безопасност вече е потиснат от страховете ми... като студен дъжд удря спомените отново и отново, не мога да остана сама,  не, не мога.
Той се осмели да приеме присъдата и ти никога и не успя да изсънуваш  твоите сънища.
 Всичко, което той ти даде, никога не можеш да откриеш отново,  пропусна вече своето детство.
 Времето на забравата ме освободи от тази тъмнина, избави ме от това изгнание, спаси ме от тази мъка, гледам още в светлината на човекът-сянка,  всеки път, когато ме връхлетят мислите, започва кошмарът отначало, отначало...
Той се осмели да приеме присъдата и ти никога и не успя да изсънуваш  твоите сънища.