Мрак
Празни и недокоснати се простираха чаршафите,
там където преди лежеше тялото и.
Целия ми кръгозор се въртеше около душата и,
както земята около слънцето,
но въздухът, който усетих и вдишах сега бе различен.
Всичко, което познавах беше тя, всичко...
Знам, че тя ми даде всичко, което имаше
и сега огорчен, незаслужено потъвам в мрака
За какво беше всичко това
Всички спомени са погълнати от мрак, белязали всичко...
Излязох да се разходя,
заобиколен съм от деца, които си играят.
Мога да усетя техният смях, защо тогава повяхвам?
Върнах се към мислите, които се въртяха в главата ми
и се питам, питам се
как е възможно слънцето да си отиде толкова бързо.
И сега огорчен прегръщам разбитите парчета.
За какво беше всичко това?
Всички спомени са погълнати от мрак, белязали всичко...
Любовта си отиде и светът ми потъна в мрак,
белязвайки всичко, около мен, всичко което съм, всичко което ще бъда...
Знам, че някой ден ти ще имаш прекрасен живот,
ще бъдеш слънце в нечие друго небе, но защо,
защо не може, защо не може да е моето небе...
© Едно Момиче Все права защищены