Dernier espoir

Il est un arbre au cimetière

Poussant en pleine liberté, 

Non planté par un deuil dicté, -

Qui flotte au long d'une humble pierre.

Sur cet arbre, été comme hiver,

Un oiseau vient qui chante clair

Sa chanson tristement fidèle.

Cet arbre et cet oiseau c'est nous :

Toi le souvenir, moi l'absence

Que le temps - qui passe - recense... 

Ah, vivre encore à tes genoux !

Ah, vivre encorе ! Mais quoi, ma belle,

Le néant est mon froid vainqueur... 

Du moins, dis, je vis dans ton coeur ?

Paul Verlaine

Последна надежда

Сред гробовете дърво,

не засаждано от скръб,

никнало съвсем само -

вечен страж за спомен скъп.

На дървото в лято, в зима

птичка пее с ясен глас,

в песента ѝ горест има,

дърво и птица - ти и аз:

Ти си спомен, аз съм липса,

времето край нас тече…

Ах, да можех да се сгуша в твойте колене!

Защо ли още да  живея  мила,

щом хлад душата ми превзе…

може би за да пребъда в твоето сърце?

Превод - Любомир Попов