Rammstein
Старата скръб
От зрънцето и в светлината,
същество ме кара да отида,
за същото нещо и за старата скръб,
улавя сълзите ми със смях,
и на килима младо тяло гние,
където съдбата ръководи куклите си,
за същото нещо и за старата скръб,
най-накрая знам, че нищо не се подарява тук.
От семето и в нищото,
Всеки знае какво остава накрая, ...