Rob Dougan Nothing at All Lyrics
Songwriters: Hunter Dougan, Robert Don

i want to be still
i want to walk into your grave
where i can shelter in peace
until all our cares have blown away

let the whole world fall away
and fall into my arms
stay with me
i don't know how long we've got left
and so i'm asking you
to forgive me

i learn as i go
to float far away
into silence
and just watch your face
and find some kind of grace
in that quiet bliss

can i stay and say nothing at all, at all

where will we go when we get old
when the bustle and the noise
get too frightning
when each and every angry word
is banished to the past
that when i think

we'll learn as we go
to float far away
into silence
and i'll watch your face
and read of patience and grace
in each line there

work each day
all for nothing at all, at all
and the few words i say
they mean nothing at all at all

will you walk into the grave with me
will you leave this empty world
soft and wistfull
to sink into the dark, dark earth
and never reappear would be blissful

to float far away
into eternal space
and God's silence
where i'll watch your face
and find patience and grace
in each line there

drift away into nothing at all at all
find the grace to be nothing at all at all
fade away and end up nothing at all
at all at all at all

Искам да съм неподвижен,

искам да вляза в гробът ти,

където мога да се приютя в мир,

докато всички наши грижи отминат.

Нека целият свят изчезне

и да падне в ръцете ми,

остани с мен, не знам колко време ни остава

и така, аз те моля да ми простиш.

Уча се в движение,

да потъвам дълбоко в тишината и просто да гледам лицето ти

и да намирам някакво изящество,

в това тихо блаженство.

Мога ли да остана

и да не казвам нищо, нищо.

Къде ще отидем, когато остареем?

Когато суетнята и шумът станат прекалено плашещи,

когато всяка една ядна дума,

е пропъдена в миналото,

това е времето, когато мисля, че ще се учим в движение,

да потъваме дълбоко в тишината и ще гледам лицето ти

и ще намирам търпение и изящество,

там във всяка линия.

Ще работим всеки ден,

всичко за абсолютно нищо, абсолютно.

И малкото думи, които казвам,

те нямат смисъл никакъв, никакъв.

Ще дойдеш ли в гроба с мен?

Ще напуснеш ли този празен свят тихо и разумно?

За да се потопиш в тъмната, тъмна земя

и никога да не се появим отново, би било блаженство.

Да се понесем далеч в безкрайното пространство

и при мълчанието на Господ, където ще гледам лицето ти

и ще намирам търпение и  изящество,

във всяка линия там.

Разпръсквам се в нищото, в нищото.

Намирам изяществото,

да бъда нищо, нищо.

Избледнявам

и свършвам като едно нищо, нищо.