Alone

Edgar Allan Poe

From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.

Сам

Едгар Алън По

Още по рождение не бях,

като останалите. Не видях

от тях видяното, не ме обхвана,

страстта, когато пролетта захвана.

От извора общ, не пресегнах  да пия

от своята мъка. Не щях да открия

радост в сърцето, от тон всеизбран –

де, щото залюбих, обичах го сам.

Тогава – в детството си, още в утринта

на бурята-живот, отхвърлих стойността

на всяка мярка за добро и зло

и оцелях, в мистично тържество,

над бурния поток, над гейзера фонтанен,

над огнените зъбери ламтяни,

над слънцето, където гравитирах,

блестящо с есенно-златиста диря.

Овладях и най-светли небесни простори,

когато подминах, летейки на воля.

Над гръм победих, надвих страшна буря,

сразих и облака, кошмарно изрисуван,

(гравиран на синьо парче от небе),     

досущ като демон от мойто сърце.