Сий Улф - Градината, която ти сътвори

----------------------------------------------------

Authors: Alex Brown Church

------------------------------------------------------------

Автори: Алекс Браун Чърч

--------------------------------------------------------------------

Good Morning, dear.
I hope I didn't wake you too soon.
Because my mind is growing tired,
too much thinking what I should do.
I picture you out there.
It must be beautiful

this time of year.
All those East Coast leaves
floating round like embers from burning trees.
Well... the weather out here is just the same.
But the garden that you planted

remains.

--

Now its only work.
Each day bleeding into the next.
Barely scraping by, I tire myself out just so I can rest.
But rest, it rarely comes.
And when it does, I cannot go home.
Because it's much too quiet,
seems that I'm not suited to being alone.
And everyone around me has changed.
But the garden that you planted

remains.

--

I think about you, maybe more than I should.
But the smog is getting old.
The drugs I'm taking aren't so good.
So will you talk to me,
even though you've had a late night...

Because I need a little help.
Baby, tell me

I'll be alright.
Cause everything around me has changed.
But the garden that you planted

remains.

-------------------------------------------------------------------------------

Добро утро, миличка.

Дано не те събудих много рано.

Просто умът ми се уморява

от много мислене какво трябва да правя.

В мислите си те рисувам.

Няма как да не е хубаво

по това време на годината там при теб.

Вятърът разнася листата

от горящите корони на крайбрежните дървета.

Ами тук... няма как да е различно.

Но градината, която ти сътвори в сърцето ми,

все още стои.

--

Сега са̀мо в работа времето ми минава.

Болезнено ден в ден преминава.

Едвам изкарвам за деня.

Почивката рядко ме навестява.

А когато ме навести, не се чувствам в свои води.

Защото тишината за мен е нещо твърде дълбоко,

а аз не мога да бъда самотен.

Всеки от обкръжението ми се е променил.

Но градината, която ти сътвори,

все още стои.

--

Мисля за теб, може би повече, отколкото трябва.

Мъглата отдавна тежи.

Лекарствата не са достатъчно добри.

Затова, ще поговориш ли с мен,

дори да си стояла до късно тази нощ...

Защото моята умора се нуждае от мъничко опора.

Миличка, кажи ми, че ще намеря място в своето сърце,

където да се чувствам добре.

Защото всичко около мен се промени.

Но градината, която ти сътвори,

все още стои.

---------------------------------------------------------------------------------------

http://vbox7.com/play:97e407a308 – благодаря на fifetooo за монтажа, НО МОЛЯ ДРУГ ПЪТ ДА ЦИТИРАТЕ ИЗТОЧНИКА, благодаря предварително!