Tu

Te regalo mi cintura
y mis labios para cuando quieras besar
te regalo mi locura
y las pocas neuronas que quedan ya
mis zapatos desteñidos
el diario en el que escribo
te doy hasta mis suspiros
pero no te vayas más
 

porque eres tú mi sol
la fé con que vivo
la potencia de mi voz
los pies con que camino
eres tu amor
mis ganas de reír
el adiós que no sabré decir
porque nunca podré vivir sin ti

si algún día decidieras
alejarte nuevamente de aquí
cerrería cada puerta
para que nunca pudieras salir
te regalo mis silencios
te regalo mi nariz
yo te doy hasta mis huesos
pero quédate aquí


Ти

Подарявам ти кръста си
и устните си, за да целуваш когато поискаш.
Подарявам ти лудостта си
и малкото неврони, които вече ми остават.
Моите извехтели обувки.
Дневникът, в който пиша.
Аз ти давам дори диханията си,
но не си отивай отново.

Защото ти си моето слънце.
Вярата, с която живея.
Мощта на гласа ми.
Краката, с които ходя.
"Довиждането" - не би могло да каже
защо никога няма да мога да живея без теб.

Ако някой ден пожелаеш 
да  се отдалечиш отново от тук,
бих затворила всяка врата,
за да не можеш никога да излезнеш.
Подарявам ти мълчанието си,
подарявам ти носа си.
Аз ти давам дори и костите си,
но остани тук.