Душата бедна - средище на грях,
и тез бунтовни сили що привличаш.
Защо, злочеста, тъй жадуваш тях,
а външно в скъпа радост се обличаш.
Защо за вече мрачния си дом
разходваш сили тъй непреценени.
Над твойто тяло яростен погром
на червеи от пищното родени.
Тогаз душа, живей и без слуга!
И нека тоз копнеж да те терзае
Разменяй святото за нищета,
и сита, тъй, богатство да не знаеш.

Със смърт човешка вече ти си сита -
смъртта - умряла - тръгва си, отлита.

--------

Poor soul, the centre of my sinful earth,
[...] these rebel powers that thee array;
Why dost thou pine within and suffer dearth,
Painting thy outward walls so costly gay?
Why so large cost, having so short a lease,
Dost thou upon thy fading mansion spend?
Shall worms, inheritors of this excess,
Eat up thy charge? is this thy body's end?
Then soul, live thou upon thy servant's loss,
And let that pine to aggravate thy store;
Buy terms divine in selling hours of dross;
Within be fed, without be rich no more:

So shalt thou feed on Death, that feeds on men,
And Death once dead, there's no more dying then.