Иван Грациани - Русата госпожа на черешите

(Autori: Alfredo Rapetti Mogol & Ivan Graziani)

(Автори: Алфредо Рапети Могол & Иван Грациани)

Signora bionda dei ciliegi

Come va? Sei ancora addormentata città da sempre amata, perduta e mai riconquistata. E il ricordo è così lontano di un bicchiere di spuma freddo nella mano. La villa è lì davanti a me in quest’alba d’estate prigioniera dentro la sua rete. Ma quella rete scavalcherò e se nessuno mi sente vorrei ancora parlarle, perché un segreto ho da dirle, da dirle. Hey! Mi ascolti? Villa bianca dei ciliegi accendi ancora le tue luci per te, per me. E rimandami le immagini di allora lo stesso giorno, la stessa ora per respirare di nuovo la vita vissuta con te. I libri sotto il braccio, Dio! Adesso come faccio? Sì signora, dopo i compiti di scuola alle cinque il tè a casa sua non mancherò. Ecco ormai la porta che si è aperta, che silenzio intorno nel grande specchio si riflette il giorno. La signora chissà dov’è, la signora che era purtroppo tanto più grande di me. Davanti a quel divano dannunziano risento la sua mano. Io spaventato rimanevo lì gli occhi sgranati a sentir quei sì fra il piacere e il terrore, l’odio e l’amore. E terminò troppo presto quel gioco crudele d’agosto. Hey! Mi ascolti? Signora bionda dei ciliegi accendi ancora quelle luci per me, per me. E rimandami quello che ho perduto che lungo gli anni non ho più trovato. Per respirare di nuovo la vita, la vita vissuta con te. I libri sotto il braccio, Dio! Adesso come faccio? sì signora, dopo i compiti di scuola alle cinque il tè a casa sua non mancherò.

Русата госпожа на черешите

Как е? Още си спящ, град винаги обичан, загубен и никога не завладян отново. И споменът е толкова далеч от една чаша студено шампанско в ръката. Къщата е там пред мен в този летен изгрев, пленник зад нейната ограда. Но тази ограда ще я прескоча, и ако никой не ме чува, бих искал още да говоря, защото имам една тайна да кажа, да кажа. Хей! Чуваш ли ме? Бяла къща на черешите, запали отново твоите лъчи за мен, за мен. И прати ми обратно образите от тогава – същия ден, същия час, за да дишам отново живота прекаран с теб. Книгите под мишница, Боже! Сега какво ще правя? Да, госпожо, след домашните от училището няма да липсвам за чая в пет часа в твоята къща. Ето вратата вече се отвори, каква тишина, около голямото огледало се отразява денят. Госпожата кой знае къде е, госпожата, която за съжаление беше много по-възрастна от мен. Пред онзи данунцианов диван усещам пак нейната ръка. Аз изплашен оставах с разширени очи да чуя това “да” между удоволствието и страха, омразата и любовта. И свърши твърде бързо тази жестока игра през август. Хей! Чуваш ли ме? Руса госпожо на черешите, запали отново онези лъчи за мен, за мен. И върни ми обратно онова, което загубих и през дългите години не успях да намеря повече. За да дишам отново живота, живота прекаран с теб. Книгите под мищницата, Боже! Сега какво ще правя? Да, госпожо, след домашните от училище няма да отсъствам за чая в пет часа в твоята къща.