Sometimes, somehow

Sometimes, somehow

Sometimes, somehow the strongest one is weak and needs assistance,

a friendly hand stretched out to help and guide,

to lift him up and lead him through existence,

If by mistake, he falls in sorrow's tide.

Sometimes, somehow the brightest Hope deceives the honest people

on darker paths adorned with selfish pride.

For it is easy to unleash your demons,

to be a storm when the soul is torn apart.

Sometimes, somehow the savior commits the worst betrayal -

against the very faith he's lived to be,

If his own torch goes out in battle

for an ideal, through eternity.

Sometimes, somehow the Life itself becomes a ruthless killer,

of its most loyal, most devoted child,

who never chose to go the way of kneeling

and hide before the blindness of the skies.

Sometimes, somehow the executioner may need forgiveness,

a mercy for the evil deeds he does.

And if the victim can forgive – from Hades,

both will be saved and wrong will be undone.

Понякога

Понякога и силният нуждае се от помощ,
от нечия протегната ръка,
която да го изведе нагоре,
ако по грешка спъне се в тъга.

Понякога надеждата подвежда и добрия
по лавровия път на гордостта.
Защото лесно е да си стихия,
когато страда твоята душа.

Понякога спасителят превръща се в предател
на всичко, за което е живял,
ако угасне неговият факел
в борба за непреходен идеал.

Понякога Животът е безмилостен убиец
на своите най-предани чеда,
не пожелали шанса да се скрият
от сляпата природа на съда.

Понякога палачът се нуждае от пощада.
От прошка за извършени злини.
И ако жертвата прости - от ада
и себе си и него ще спаси.