You were daddy's girl nice and sweet Never in trouble mommy's honey Little child who just couldn't see The pressure from her so called friends Was simply too much
The monkey slowly climbed on her back Offering an aid for her pain Giving love and care No-one cared, no-one cared...
Fragile like a rose on the snow Eating all your strength and your money Living in the shade day and night Never letting sunshine
in your eyes like before
Cannot shake the monkey off your back Did I see a spark on your eye Was it just the last light of hope That died, hope that died "Forgive me, Father, my daily sin..."
How can I forgive you, never leave you You know that if you live like,
you will die like Haven of Emotion, Mournful Ocean Heiress of the Evening Sings in silence
"I need to have now, my daily sin..." For all your life I prayed for time To show you where the light lies Now this is the end One rose for the memory of the innosence... "I know, my Father, I cannot win..."
Never will forgive you, never leave you You know that if you live like,
you will die like How can I erase your pain and aid you When Death wants to kiss you and you want kiss Him back...
Sonata Arctica - "Sing in silence"
Ти беше момиченцето на татко, мила и сладка, не се забъркваше в проблеми, съкровището на мама! Малко дете, което просто не можа да види натиска от нейните така наречени "приятели" бе твърде много.
"Маймунката" бавно се качи на гърба й, предлагайки лек за болката й, дарявайки любов и грижи, никой не го бе грижа,никой не го бе грижа...
Крехка като роза, изложена на снега, поглъщайки всичката ти сила и пари, ден и нощ живееща в сянка, никога не пускайки светлината
в очите ти както преди.
Не можеш да се оттърсиш от маймунката на гърба си. Искрица ли видях в очите ти? Или бе просто последният лъч надежда, който умря, надеждата, която умря! "Прости ми, татко, ежедневният ми грях!..."
Как мога да ти простя? Никога не те изоставих! Знаеш, че както живееш,
така ще умреш! Пристанище на чувства, Скръбен океан, Наследница на вечерта, пееща в тишина!
"Имам нужда от...моят ежедневен грях..." През целия ти живот се молех за време, за да ти покажа къде е светлината. Сега това е краят! Роза в памет на невинността... "Знам, татко, не мога да спечеля..."
Никога няма да ти простя, никога не те изоставих, знаеш, че както живееш,
така ще умреш. Как мога да залича болката ти и да те подкрепя, когато Смъртта желае да те целуне и ти също желаеш тази целувка...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.