***

To my future grand grand son

My boy, you live in times of science

and technical progress

when scientist new worlds discovers

and people conquer them.

You, people, walk in space and oceans

fly faster than the time

but soon you will forget emotions

and listless you’ll become...

Don’t lose your brain and soul and heart

in formulae and schemes

Don’t be from nature you apart.

Don’t be a man-machine.

Don’t think about computers only.

Find sun and flowers every day.

You’ll never be with nature lonely

and joy will come again.

1985- 1986 г.

Този стих написах много отдавна, а скоро се опитах да го преведа... Ето какво се получи:

***

На моя бъдещ пра-пра-внук

Момчето ми,

във време на наука ти живееш,

във време на технически прогрес -

откриват учените нови светове

и хората ги завладяват днес.

Из Космоса и океани се разхождате,

летите и от времето по-бързо,

но скоро ще забравите емоциите,

ще ставате и безразлични, равнодушни...

Не изгубвай своя ум, душа, сърце

сред формули, програми, схеми.

Не бягай от природата, дете.

Не се превръщай във човек-машина.

Не само за компютри ти мисли.

Откривай всеки ден цветя и слънце.

С природата самотен никога не си

отново има радост от сърце.