H.
What's coming through is alive
What's holding up is a mirror
But what's singing songs is a snake
Looking to turn this piss to wine
They're both totally void of hate
But killing me just the same
The snake behind me hisses
What my damage could have been
My blood before me begs me
Open up my heart again
And I feel this coming over like a storm again
Considerately
Venomous voice, tempts me
Drains me, bleeds me
Leaves me cracked and empty
Drags me down like some sweet gravity
The snake behind me hisses
What my damage could have been
My blood before me begs me
Open up my heart again
And I feel this coming over like a storm again
I am too connected to you to
Slip away, to fade away
Days away I still feel you
Touching me, changing me
And considerately killing me
Without the skin
Beneath the storm
Under these tears
The walls came down
And the snake is drowned and
As I look in his eyes
My fear begins to fade
Recalling all of those times
I could have cried then
I should have cried then
And as the walls come down and
As I look in your eyes
My fear begins to fade
Recalling all of the times
I have died
and will die
It's all right
I don't mind
I am too connected to you to
Slip away, to fade away
Days away I still feel you
Touching me, changing me
And considerately killing me
Н.
това, което се приближава е живо
това, което държи е огледало
но това, което пее песни е змия
опитваща се да превърне урината във вино
и двете са напълно освободени от омраза
но ме убиват по същия начин
змията зад мен просъсква
каква е можела да бъде вредата
кръвта ми пред мен ме моли
да отворя сърцето си отново
и чувствам как идва отново като буря
внимателно
отровен глас ме изкушава
пресушава ме, кара ме да кървя
оставя ме пропукан и празен
повлича ме надолу като някаква сладка гравитация
змията зад мен просъсква
каква е можела да бъде вредата
кръвта ми пред мен ме моли
да отворя сърцето си отново
и чувствам как това идва отново като буря
твърде свързан съм с теб
за да се изплъзна, за да изчезна
дните са далеч, но все още чувствам
как ме докосваш, как ме променяш
и внимателно ме убиваш
без кожата
под бурята
под тези сълзи
стените се събарят
и змията е удавена
и когато поглеждам в очите й
страхът ми започва да изчезва
припомням си всички пъти
тогава можех да плача
тогава трябваше да плача
и докато стените се събарят
и докато гледам в очите ти
страхът ми започва да изчезва
припомням си всички пъти
когато съм умирал
и ще умирам
всичко е наред
нямам нищо против
твърде свързан съм с теб
за да се изплъзна, за да изчезна
дните са далеч, но все още чувствам
как ме докосваш, как ме променяш
и как внимателно ме убиваш
© Светлин Николов Все права защищены