Балада за  истината  и лъжата

                                     Владимир Висоцки

Нежната истина ходеше в дрехи красиви.

Тя  за  блажените  нищи  докарана бе.

Ала лъжата коварна подмами я хитро.

 -"Късно е! Я остани да нощуваш при мен."

И лековерната истина легна спокойно.

Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,

впи се във нея  и беше доволна и тя.

И се надигна, озъби  се  и се оплези.

Жена като всичките други, какво  толкоз е?

Истина или лъжа - нямат разлика двете,

ако разбира се двете ги разсъблечеш.

Тя от косите и златните ленти разплете.

Дрехите и на око прецени и прибра.

Взе и парите, часовника и документите.

Плю, изруга грубо после изчезна в нощта.

Чак сутринта истината това го усети.

Тя делово се огледа и се удиви.

Някой и  сажди дори бе успял да намери,

чистата истина с черно за да омърси.

Тя се смееше още, а камъни хвърляха даже.

"Туй е лъжата със моите дрехи е тя."

Двама блажени сакати  съставяха акт и

все я наричаха с груби и лоши слова.

"Стерва"- крещяха и по лоши работи даже,

с кал я замерваха, насъскаха уличен пес.

Я да изчезва оттука! На сто километра

 Да се изсели завинаги тя още днес!

Акта завършваше там със обидна тирада.

Впрочем на нея приписаха чужди дела.

Някаква дрипла уж  "истина" значи се казва

А пък е гола /навярно от пиене/ тя.

Голата истина плачеше и се кълнеше.

Дълго се скита тя гладна  а  и без  пара.

Кон чистокръвен лъжата открадна  и гледай

как се понесе на дългите стройни крака.

Впрочем привиква се лесно с лъжата приятна.

Истината - тя очите ни  често боде.

Скита сега неподкупна, без път,  неразбрана.

Крий се от хората - гола нали  си е все.

Има чудаци - за истина още воюват.

Но няма в словата им истина и за петак.

Чистата истина след време ще възтържествува,

ако постъпи тъй както лъжата и тя.

Често когато да пиеш  с приятели сядаш

и даже не знаеш къде ще преспиш през нощта.         

Могат да те съблекат - чиста истина братя.

И виж  в твоите дрехи лъжата коварна стои.

И виж твоя часовник  лъжата коварна следи.

И виж  твоя вран кон със  лъжата коварна върви.          

                                                             Превод от руски език: Емил Петров                

Баллада о Правде и Ложи

Нежная Правда в красивых одеждах ходила,

Принарядившись для сирых блаженных калек,

Грубая Ложь эту Правду к себе заманила,

Мол,оставайся-ка, ты, у меня на ночлег.

И легковерная Правда спокойно уснула,

Слюни пустила и разулыбалась во сне,

Хитрая Ложь на себя одеяло стянула,

В Правду впилась и осталась довольна вполне.

И поднялась,и скроила ей рожу бульдожью,

Баба, как баба, и что ее ради радеть.

Разницы нет никакой между Правдой и Ложью,

Если, конечно, и ту, и другую раздеть.

Выплела ловко из кос золотистые ленты

И прихватила одежды примерив на глаз.

Деньги взяла и часы, и еще документы,

Сплюнула, грязно ругнулась и вон подалась.

Только к утру обнаружила Правда пропажу

И подивилась себя оглядев делово.

Кто-то уже раздобыв где-то черную сажу,

Вымазал чистую Правду, а так ничего.

Правда смеялась, когда в нее камни бросали.

"Ложь, это все и на Лжи одеянье мое."

Двое блаженных калек протокол составляли

И обзывали дурными словами ее.

Тот протокол заключался обидной тирадой,

Кстати, навесили правде чужие дела.

Дескать, какая то мразь называется Правдой,

Ну, а сама пропилась, проспалась догола.

Голая Правда божилась, клялась и рыдала,

Долго скиталась, болела, нуждалась в деньгах.

Грязная Ложь чистокровную лошадь украла

И ускакала на длинных и тонких ногах.

Некий чудак и поныне за Правду воюет,

Правда в речах его Правды на ломаный грош,

Чистая Правда со временем восторжествует,

Если проделает то же, что явная Ложь.

Часто разлив по 170 граммов на брата,

Даже не знаешь куда на ночлег попадешь.

Могут раздеть, это чистая Правда,ребята,

Глядь, а штаны твои носит коварная Ложь,

Глядь,на часы твои смотрит коварная Ложь,

Глядь,   а конем твоим правит коварная Ложь.