Вълк – Марина Цветаева

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.

Хващай друм след друм разкалян,
прав ти път и крив акъл!
По врата ли те прегалих –
прегладня за пръта зъл?

Но не казвам, че злодей си,
този грях е мой – сполай:
с ненаситността си, нейсе,
всичките прехраних май!

И защо им е с огниво
през гората да вървят
към една жена ревниво:
лапи да не изстудят!

Няма пръст дори да мръдна
да те спра, лесът – голям.
Сбирай сивите си къдри,
брат зъбат, тръгни си сам!

Сбогом, правя си услуга!
И насън за теб – ни звук!
Някоя глупачка друга
да ти вярва – бях дотук.

Марина Цветаева

Волк

Было дружбой, стало службой,

Бог с тобою, брат мой волк!
Подыхает наша дружба:
Я тебе не дар, а долг!

Заедай верстою вёрсту,
Отсылай версту к версте!
Перегладила по шёрстке, —
Стосковался по тоске!

Не взвожу тебя в злодеи, —

Не твоя вина — мой грех:
Ненасытностью своею

Перекармливаю всех!

Чем на вас с кремнём — огнивом

В лес ходить — как Бог судил, —

К одному бабьё ревниво:

Чтобы лап не остудил.

Удержать — перстом не двину:

Перст — не шест, а лес велик.
Уноси свои седины,
Бог с тобою, брат мой клык!

Прощевай, седая шкура!

И во сне не вспомяну!
Новая найдется дура —

Верить в волчью седину.