За какво бихте съжалявали най-много, ако днес беше последният ден от живота ви?
От Моника де Харо | Здраве & Благополучие - Сряда, 22 февруари, 2012 г. 11:33 CET
Брони Уеър е посветил дълги години да се грижи за пациенти, на които им остават не повече от 12 седмици живот. Те толкова го впечатляват, че решава да разкаже историята си в блог, наречен Вдъхновение и Чаи. Там споделя последните желания на своите пациенти.
Блогът има такъв успех, че в най-скоро време той пише една будеща противоречиви чувства книга, озаглавена „Петте най-чести съжаления на тези, които ще умрат“. Никой от умиращите не споменал секса, нито съжалявал че не е опитал някое екстремно преживяване от рода на бънджи скокове, или че не е изпълнил някое от „класическите“ изисквания като например да напише книга ,или да засади дърво.
Уеър е изумен от дълбоккте прозрения, които тези пациенти има в края на живота си и опитва да изложи пред читателите си тяхната мъдрост. На въпросите от рода на „За какво се покайвате?“ или „Какво бихте направили по различен начин, ако имахте сега тази възможност?“, почти всички давали едни и същи отговори
Ето първите пет от тях:
1.Щях да живея живота си по мой собствен начин.
Много от тях се оплаквали, че не са имали смелостта да живеят живота си, верни на себе си, а са живели така, както другите са очаквали от тях.
„Когато си дававаха сметка, че животът им е към своя край и поглеждаха назад, всички виждаха колко мечти са изоставили по пътя си. Повечето от тях не бяха сбъднали и половината от мечтите си и съзнаваха, че вината за това е в погрешните решения,които са вземали, за да се съобразят с околните.“
2. Нямаше да работя толкова много.
Почти всички пациенти от мъжки пол казвали това с огромно съжаление. Почти всики мъже съжалявали, че са загубили детството на своите деца, дори и на младостта им и че не са се наслаждавали достатъчно на живота със своята партньорка. Осъзнавали с болка, че са прахосали живота си, защото смисъла на живота не е в работата.
3. Щях да имам смелостта да изразявам чувствата си.
Често хората се отказват от мечтите и идеалите си, за да нямат проблеми с близките си.В резултат се примиряват с едно посредствено съществуване и никога не успяват да бъдат това, което биха могли да са и не правят това, на което са способни. „Коренът на повечето бплести се крие в горчивината, разочарованието и съжалението, до които води този отказ.“
4.Щях да подържам връзки с приятелите си.
„Почти всички си спомняха своите стари приятелства и щастливите моменти, прекарани с тях и дълбоко съжаляваха, че не са били способни да подържат тези приятелства през годините. Искаха да си вземат сбогом с тях, но не винаги успяваха да ги открият навреме...“, разказваУеър.
„Понякога се затваряме в собствения си живот като в собственоръчно изработен капан и обръщаме гръб на едно от най-ценните съкровища-приятелството. Бил съм свидетел на безутешната мъка на стотици пациенти, тежеше им като олово съжалението, че не са посветили на своите приятели времето и усилията, които те са заслужавали.“, добавя лекарят.
5. Не успях да бъда щастлив
Друго изненадващо прозрение: повечето от пациентите до преди края на живота си не са си давали сметка, че щастието е въпрос на избор. Живяли са, впримчени в стари модели и навици. Така нареченият „комфорт на познатото“ разрушавал емоционалното им здраве.
Страхът от непознатото ги карал да си повтарят, че са щастливи с това, което имат, а дълбоко в душите си жадували да правят други неща, да се смеят повече, да се радват на живота, дори да вършат глупости...“, казва със съжаление Уеър.
А ти? Отъждествяваш ли се с някое от горните прозрения? Би ли променил нещо в живота си?
Източник: Top five regrets of dying.
p.s. Мили приятели,
Видях този постинг днес в испанското Яху и реших, че може да бъде интересен и за българските читатели, затова го слагам тук.
Лека седмица на всички!
© Петя Божилова Все права защищены