Следи...

По пясък стъпки не кънтят,
остават само няколко следи...
Милиони песъчинки не звънят,
но изписват: „Тук те са били"...

и спомените пазят... до един
шушукат си без глас... бодат...
Лек бриз повява от безкрая син
и връща случване, очи сълзят...

Мокри стъпки, влажна мекота,
една вълна и всичко е отмито...
Остава всъщност мидена следа -
щит за случване добре прикрито.

Експлозия от всеки прилив - зов
минаващ като бурен такт от ляво...
Отмора в миг кратък с отлив нов,
един миг само и връщане отново.

Мажорно, хипнотично и талазно
отмива времето, следа остава.
Ранимо чувство, усещане за празно...
Енигма и обричане на незабрава.

Анета Саманлиева

песен създадена със suno.com