5.04.2025 г., 0:16

Дъжд - Дамян Дамянов

1.7K 2 3
00:00
01:40

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

ДЪЖД

Дамян Дамянов

Плющеше като бесен. Всичко - мокро:

дърветата, паветата, града...

Вън всичко живо бягаше под покрив.

И само те стояха на дъжда.

Унесени. Отнесени. Немирни.

Два жарки лъча в мокрото кълбо.

По всяка вероятност безквартирни,

но приютени в своята любов.

Чадъра черен старчески разперил,

подминах ги, изгледах ги на кръв.

А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера

и мене ме валеше дъжд такъв..."

Прибран на сухо горе в свойта стая,

ги стрелнах през дъждовните стъкла:

две мокри птици гонеха трамвая,

бездомни, ала имащи безкрая...

И от зениците ми заваля.

Коментари

Коментари

  • Вдянах, Петър. Но помислих, че се има предвид прочитите на другите ми творби. Хич и не се сетих, че ставало въпрос за аудио прочитите ми. Мерси, за уточнението, че.. аз понякога не схващам. Айде, ще даваш ли нещо да чета?
  • Коя Онази, Петър.. не вдявам в момента честно...
    Не знам кой стих да прочета. Дай ми предложение и ако го почувствам, стиха, в най-скоро време, ще го прочета. Благодаря ти, усмихна ме.
  • И сега какво,... спря с прочитите ли.
    Онази да не те урочаса, че нямаш глас.
    Напротив, харесва ми тембъра ти

Избор на редактора

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"