НЕ ЗНАМ ЗАЩО...

Не знам защо... - навярно самотата?
Но почувствах се... така добре.
Прегърнал теб, във полумрака -
ръце преплел със твоите ръце.

Не знам какво... - Навярно алкохола?
Тъй палещ нашата човешка кръв!
Допря ги устните ми в твоите
и аз отпих от топлия ти дъх.

Не знам защо. Не знам какво.
Но добре ми беше в полумрака...
Аз и ти - за миг едно.
Преди отново да ни разпилее вятъра.

Кольо Колев