Нещо да Ти кажа — ★ — Поезия и прочит Анабел

Аз знам нощта е черна рокля,
която утрото по навик си облича.
Или пък... просто минало е през
комина, там на бабината къща...
И знам, че палачинка е луната,
а звездите, всъщност-котешки очи.
И че няма чудовища в гората,
само нещото, което ми тежи,
че цветята, дето късам нощем,
са навярно откраднати мечти,
а на бухалите толкоз страшни
просто... въобще не им се спи.
Аз знам, че драките крайпътни,
са души облечени във своя страх,
но тук дойдох за да Те питам:
Как обратно да се върна аз?
... когато утрото след малко
черната си рокля хвърли?
Или пък, ако утре пак забрави
през комина черен да се върне?
Ако луната просто е луна,
а звездите светещи кълба?
Тогава чудовищата във гората,
много силно, знай, ще ме уплашат.
А бухалите, те дали ще кажат
За цветята, дето късам нощем?
Всъщност дойдох, за да Ти кажа,
че само в Тебе вярвам още.
МУЗИКАhttps://www.youtube.com/watch?v=IaOPgB3yFTI