Mar 2, 2025, 5:48 PM

Нещо да Ти кажа — ★ — Поезия и прочит Анабел

1.5K 1 0
00:00
01:55

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Аз знам нощта е черна рокля,
която утрото по навик си облича.
Или пък... просто минало е през
комина, там на бабината къща...
И знам, че палачинка е луната,
а звездите, всъщност-котешки очи.
И че няма чудовища в гората,
само нещото, което ми тежи,
че цветята, дето късам нощем,
са навярно откраднати мечти,
а на бухалите толкоз страшни
просто... въобще не им се спи.
Аз знам, че драките крайпътни,
са души облечени във своя страх,
но тук дойдох за да Те питам:
Как обратно да се върна аз?
... когато утрото след малко
черната си рокля хвърли?
Или пък, ако утре пак забрави
през комина черен да се върне?
Ако луната просто е луна,
а звездите светещи кълба?
Тогава чудовищата във гората,
много силно, знай, ще ме уплашат.
А бухалите, те дали ще кажат
За цветята, дето късам нощем?
Всъщност дойдох, за да Ти кажа,
че само в Тебе вярвам още.
МУЗИКАhttps://www.youtube.com/watch?v=IaOPgB3yFTI

Comments

Comments

Нещо да Ти кажа — ★ — Поезия и прочит Анабел

Нещо да Ти кажа — ★ — Поезия и прочит Анабел
616

Editor's choice

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Гъдулар 🇧🇬

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...