6.01.2019 г., 10:18

Някъде на прага на небето

4.2K 11 18
00:00
01:53

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО

 

Няма да я хвърля. Няма как. 
Болката навън ще се износи. 
Ще се пръсне в семето на мак, 
без да ме приспи. Ще го прахоса. 

 

Вземам я на гръб като дете, 
после ще я свия под сърцето. 
Там, когато почне да расте, 
бялата й риза потърсете. 

 

Тя ще се покрие някой ден 
със пера. Повярвайте, ще свети, 
хранена от корена свещен, 
който е захванат за крилете. 

 

В ципата горчива на пръстта 
ще налее, млечна като орех. 
Нощем ще гори като звезда,
денем ще е августовски полъх. 

 

Йодът на горчивия ми стих 
ще разстели свода на тъгата.
Само че от нея ще струи 
синьото, изгубеното лято.

 

Вярно е, усещам и сега 
всяка жива нишка на сърцето. 
Но живея истински така.
Някъде на прага на небето.

 

Автор: Петя Цонева /Петра/ 

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...