6.01.2019 г., 10:18

Някъде на прага на небето

4.1K 11 18
00:00
01:53

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО

 

Няма да я хвърля. Няма как. 
Болката навън ще се износи. 
Ще се пръсне в семето на мак, 
без да ме приспи. Ще го прахоса. 

 

Вземам я на гръб като дете, 
после ще я свия под сърцето. 
Там, когато почне да расте, 
бялата й риза потърсете. 

 

Тя ще се покрие някой ден 
със пера. Повярвайте, ще свети, 
хранена от корена свещен, 
който е захванат за крилете. 

 

В ципата горчива на пръстта 
ще налее, млечна като орех. 
Нощем ще гори като звезда,
денем ще е августовски полъх. 

 

Йодът на горчивия ми стих 
ще разстели свода на тъгата.
Само че от нея ще струи 
синьото, изгубеното лято.

 

Вярно е, усещам и сега 
всяка жива нишка на сърцето. 
Но живея истински така.
Някъде на прага на небето.

 

Автор: Петя Цонева /Петра/ 

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...