Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная.
После нищо. Но нищото също боли.
Пред очите ми стана човек и човешки заплака.
После каза: Оставам. Не питай за нищо. Нали
си наясно, че никого никой не чака.
Затова точно тук. Тази нощ. Ти разбра.
Затова точно с теб... Все едно на какво ти прилича...
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
Оттогава съм негова само. И всъщност съм ничия.
Автор: Яна Кременска 💙
Прочит: Мая Нарлиева
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.