3.12.2018 г., 11:21

Просто така

4.3K 11 12
00:00
01:26

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

ПРОСТО ТАКА

 

Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная.

 

После нищо. Но нищото също боли.
Пред очите ми стана човек и човешки заплака.
После каза: Оставам. Не питай за нищо. Нали
си наясно, че никого никой не чака.

 

Затова точно тук. Тази нощ. Ти разбра.
Затова точно с теб... Все едно на какво ти прилича...
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
Оттогава съм негова само. И всъщност съм ничия.

 

Автор: Яна Кременска 💙

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

”Съвет”

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова