3.12.2018 г., 11:21 ч.

Просто така 

  Аудио Прочити » Прочит - поезия
3147 10 10
00:00
01:26

© Мая Нарлиева Всички права запазени

ПРОСТО ТАКА

 

Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная.

 

После нищо. Но нищото също боли.
Пред очите ми стана човек и човешки заплака.
После каза: Оставам. Не питай за нищо. Нали
си наясно, че никого никой не чака.

 

Затова точно тук. Тази нощ. Ти разбра.
Затова точно с теб... Все едно на какво ти прилича...
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
Оттогава съм негова само. И всъщност съм ничия.

 

Автор: Яна Кременска 💙

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??