РАЗХОДКА В ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ.

Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.

Като сив металик – мрачина. Но добре че
проясни се за миг и наясно сме вече:
под чадър на каре с изпочупени спици
кой ти търси небе за светци и светици?!

Знам, че нищо не знам. И ми става по-мътно.
И отсам, и оттам, и в средата на пътя
някой беше вървял преди нас в тази киша,
беше взел, беше дал. И си беше отишъл.

И вървим под ръка, и пред мен се изцежда
твоят мокър ръкав - мойта капка надежда.
Ей сега ще речеш, че е много дъждовно
и сред пътя ще спреш да си гледаш часовника

Автор: Галена Воротинцева

Прочит: Мая Нарлиева