Разнебитващата нищожност на идиличното живеене

Обстоятелството, че често не предвиждаме ефекта от бягството си в лишени от динамика уединени светове, е очаквано (и разбираемо) по принцип, но може да се окаже - и често действително се оказва - неотчетено в индивидуален план. Причината: повсеместното превъзнасяне на вредата от стреса и - реципрочно - на ползата от липсата му. Така обикновена стресова ситуация започва да се възприема от преживяващия я като всекидневен гнет, какъвто, разбира се, често не е. Случи ли се, самонарочилият се за жертва на стреса фантазьор вече се е „подхлъзнал“ по гибелното нанадолнище на... мечтаната идилия!...

Текст и прочит: Иван Бозуков