Жизнеутвърждаващата повеля на безсубектното битие

Колкото и да възвеличаваме прехваленото от всички свое „АЗ“, в последна сметка животът започва там и тогава, където и когато свършва илюзията за собствената ни неуязвимост. Това, че сме крехки, „чупливи“, несигурни и - в последна сметка - слаби и телом, и духом, е просто един обективен факт. Разбира се, че можем да предпочетем да не се съобразяваме с него. Сторим ли го обаче, не печелим нищо, абсолютно нищо, ала... губим фатално много...

Текст и прочит: Иван Бозуков