Дъжд над душата
Дъждът мие калдъръма, ала не и душата.
Жадувам аз да се очистя — мене от рода ми проклет и себе си да погубя, да се махна от тоя свят загнет.
Навън вали роса небесна, ала колкото и да ме облива,
аз никога не ще се отмия от баграта си злочеста.
Нямам страх от смъртта — имам от огледалото съдник. ...
Жадувам аз да се очистя — мене от рода ми проклет и себе си да погубя, да се махна от тоя свят загнет.
Навън вали роса небесна, ала колкото и да ме облива,
аз никога не ще се отмия от баграта си злочеста.
Нямам страх от смъртта — имам от огледалото съдник. ...
235
1
2
