18.06.2008 г., 13:12 ч.

*** 

  Есета » Любовни
1483 0 1
1 мин за четене

Седя в тъмното… сама с мислите си, които изпълват помещението… и само светлината на монитора пробива мрака. Пуша поредната цигара, а димът й си играе така безгрижно с въздуха в стаята ми. Усещам за пореден път, че имам нужда от теб. Да, преди броени мигове бяхме заедно и беше все така вълнуващо и различно, че не мога да го сравня с нищо земно! Ти си този, който ме накара да се почувствам отново жива, ти ме зареди с нови сили.

Само като ме погледнеш и знам, че всичко ще бъде наред, само като ме гушнеш се чувствам сигурна, само като ме целунеш губя представа за времето и мога да те целувам с часове, а те да ми се сторят като няколко минути!

Не знам какво за теб е любовта, защото много рядко и много за малко ме допускаш до себе си, което ме натъжава… Но знам, че искам да бъда с теб във всяка една секунда, знам, че като погледна в красивите сини очи, потъвам сякаш в океан без дъно и без страх, че бих се удавила…

Ти върна онази тръпка, както я наричат “пеперуди в корема”, онова чувство в мен, което мислех за мъртво. И ако това означава, че съм влюбена в теб, то ДА, съгласна съм с това!

© Диляна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е хубаво и направо ме остави без думи,защото е наистина много вярно...благодаря ти,че си го написала
Предложения
: ??:??