Може ли любовта да е само празник в човешкия живот??

  Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хора, които никога не са обичали истински.
  Да обичаш истински, това е най-хубавото нещо на света. Когато обичаш истински, се чувстваш на седмото небе. Все едно, че летиш в розови облачета. Не можеш да осъзнаеш какво става с теб. Променя се личността ти. Чувстваш обичта около себе си и знаеш че си обичана. Любовта се дава, но никога не можеш да я вземеш насила. Тя се подарява на този, който заслужава.
  Но понякога любовта е несподелена. Тогава красивите розови облачета се превръщат в огромни мрачни облаци. Седмото небе се превръща в мрак. Около тебе всичко е тъмно. Не знаеш къде се намираш. Знаеш, че обичаш някого силно, но знаеш, че любовта ти не може да бъде споделена. В такъв случай всичко красиво изчезва. Мразиш света около себе си. Затваряш се в себе си и никога не споделяш какво става с теб. Любовта се превръща в омраза. Мразиш човека, когото обичаш, защото знаеш, че любовта е невъзможна. Любовта не е празник, тя е щастие, което е изпълнено с много мъка, болка, страдание. Колкото и болезнена да е любовта, без нея светът няма да е толкова красив. Човек не може без любов. Тя е навсякъде.